СИБИРЕЦЪТ ИЛИ ХЪСКИТО

СИБИРЕЦЪТ ИЛИ.... ХЪСКИТО
ЮЛИЯ ВЕЛКОВА експерт-кинолог
Статията е публикувана в списание
“МИЛИОНИ ПРИЯТЕЛИ", бр. No23 / 1999г

Както е известно и неоспоримо - североизточен Сибир е родина на породата сибирско хъски. Историята и е неразривно свързана с народа на чукчите, а не с ескимосите, както мнозина смятат.

През неолита северните кучета са били с вече доказан и обособен собствен тип и характеристики, които чрез периодичните кръстоски с вълка успели да оцелеят през годините. Тъй като повечето северни народи били номади по своята същност, това определяло и съвместния им живот с кучетата. Те се явявали единственото домашно животно способно да оцелее в този суров климат и да им служи. Всяко племе оформяло свой тип куче и до толкова го усъвършенствало, че и до днес тези кучета са се запазили и се различават помежду си, така че говорим за тях, като за различни породи - каквито в действителност са самоедът, аляският маламут, сибирското хъски, елкхундът, шпицовете , лайките и т.н.

Треската за злато в Аляска допринася за популяризирането и разпространяването не само на сибирското хъски, но и но други породи със същото предназначение. По това време хъскито бива пренесено в Аляска от Сибир. Така по-късно Америка става неговата "нова родина" и от там започва неговото популяризиране и разпространение из цял свят. Официалното начало се слага, когато Американския кенъл клуб (АКС) признава породата през 1930 г. Първият и стандарт бива публикуван през април 1932 г. И по-късно бива усъвършенстван. Породата е регистрирана в Международната федерация по кинология (FCI), като американска, с произход САЩ. Ето защо AKC стандартът на тази порода днес съвпада дума по дума с този на FCІ, за разлика от някои породи, чиито AKC стандарти се различават от тези на FCI (понякога сериозно).

Думата "хъски " (husky) в същност е произлязла от "ески" (eski) - жаргонно название на ескимосите, дошло от белите хора. Тогава всички северни кучета, които били използвани във впряг - теглели шейни, имали гъста козина, рунтави опашки и "изразителни лица" - били наричани хъскита. Това донякъде поставяло всички впрегатни кучета под общ знаменател. Днес, обаче думата "хъски" се отнася за породата сибирско хъски. Сибирско, защото произхожда от Сибир и хъски, защото в условията на севера това куче се използва за работа. У нас за краткост го наричаме просто хъски, макар това да не е пълното име на породата. Американците го наричат "сибирец", вероятно точно поради причината, че го конкретизира повече, отколкото "хъски" - дума обобщаваща го с други породи със същото предназначение (нека да не забравяме аляското хъски, което не е официално регистрирано като порода). И тъй като отдавна тези породи се разграничават по своите характеристики и имена, въпрос на предпочитание е как ще бъде наричан сибирецът.

Заслужава си също да обърнем внимание на думите "сибирско хъски" от граматическа гледна точка, що се отнася до употребата им в българския език. А именно: сибирско и хъски са в среден род, единствено число. Това означава, че когато кажем "сибирско хъски" - става дума за едно куче, чийто пол не се подразбира, а не както някои му приписват множествено число поради естествения завършек на "и". Например, аналогичен е случаят при шотландската овчарка "коли". Следователно при образуване на множествено число се получава "колита" или "хъскита". Ето защо напълно неправилни и нелогични са изрази от вида на "сибирски хъски" или "виж - една хъска". Същото е и при членуване, тогава говорим за "сибирското хъски" или "хъскито" (The Siberian husky, the husky ll Siberian husky, husky), в множествено число "сибирските хъскита" (The Siberian huskies, the huskies) по правилата за членуване на нашия език. Грешно е да се каже "сибирските хъски" или "хъските".