ТЕРГОРОВА РЕАКЦИЯ

ТЕРГОРОВА РЕАКЦИЯ
Юлия Велкова

Вероятно всеки, който има куче е забелязал, че неговият любимец, а и изобщо кучетата, имат склонност да се въргалят в различни миризливи остатъци, мърша или други нечистотии. При това те правят това с охота, въпреки забраните от страна на собствениците си и не пропускат шанса да повторят това свое действие отново. Малко хора са се замисляли защо всъщност кучетата правят това? Оказва се, че този техен навик е съвсем естествен, има своето предназначение и е дълбоко вкоренен от природата. Нека видим как и защо?

В основата на обонятелното общуване между животните стоят две явления с противоположен характер. Това са т. нар. маркиране - нанасяне от животното на негова собствена миризма върху обекти от околната среда и обратното - нанасяне на миризми от околната среда върху тялото на животното. Навикът им да се търкат и въргалят върху миризливи вещества или предмети се нарича тергорова реакция или тергоров рефлекс (от лат. дума tergo - търкам се, въргалям се; или tergoro - въргалям се по гръб). Така те нанасят миризмата върху тялото си и това е присъщо както на кучетата, така и на вълците, котките, лъвовете, мечките и изобщо не само на хищниците, а и на почти всички млекопитаещи. Тергорови зони на кожата са тези участъци, които се активират при тергорова реакция. На първо място това са кожата на врата, лопатките и гърба. Изучавайки това явление става ясно, че тергоровата реакция е всъщност инстинктивно поведение. Защото, за да се счита действието за инстинктивно, то трябва да бъде: 1. наследствено; 2. да не изисква предварително научаване; 3. да се изпълнява еднакво от всички нормални индивиди на вида (или расата); 4. да представлява един вид приспособяване към естествените условия за живот и 5. да съответства на организацията на тялото на животното (да не е в противоречие с нормалното функциониране на неговите органи). Кучетата, с които са провеждани опитите за тези цели се намирали помежду си в далечно или по-близко родство. Всички поколения кучета, от 10-годишните до младите подрастващи се въргаляли в миризливи вещества и няма съмнение, че реакцията се унаследява от поколение в поколение. Доказателство за това, че тя се осъществява без предварително заучаване е примера: вълчета, взети от леговището на майката още слепи и по-нататък възпитавани и расли без родители, се търкали в миризливи вещества на възраст едва 50 дни. При някои животни отглеждани в неволя - например сребристочерната лисица, тергоровата реакция се стимулира и от миризми на животни, които нито тези лисици, нито техните родители са срещали. И несъмнено условно рефлекторния механизъм отсъства, а индивидуалния опит няма значение. Ритуалът на проявяване на реакцията е стереотипен не само за индивидите от един вид, но и род, семейство, изобщо за разред хищници.

Ето защо тергоровата реакция не бива да ви учудва. Най-често обектите, които я предизвикват при кучетата, са: мърша - умрял червей, жаба, риба, мишка или дори котка; могат да бъдат предмети, които са поели някаква миризма - обувки, чорапи и т. н., също така изпражнения от тревопасни и какво ли още не.

Тергоровият инстинкт има няколко функции, които дават неговото обяснение.

I. Сигнално информационна функция - има за цел да предава сигнали и облекчава вътревидовото общуване и това между половете. Наблюдава се как например кучета или вълци душат свой събрат, който се е въргалял в мърша или в различни остатъци, и тръгвайки в обратна посока по следата - намират храна и това е свойствено за всички каниди.

II. Функция на олфакторната мимикрия - има за цел дезинформация и конкретни цели:
1. нанасяне върху своето тяло на миризми, които привличат други животни или снижават тяхната бдителност.
2. нанасяне на миризма върху тялото с цел притъпяване на собствената. Когато се натърка с миризма, привличаща други животни, животното попада в ситуация, изгодна за всеки хищник. Това е така нареченото маскировъчно подражание (одорическа или олфакторна мимикрия). Известна е мимикрия на Мюлер - когато се наблюдава сходство между две защитени животни и мимикрия на Бетс - когато незащитения вид подражава на защитения. В случая имаме принципно нов вариант мимикрия - когато защитения вид подражава на незащитения, т. е. хищникът на жертвата. Например лъвовете охотно се търкалят в изпражнения на слон, бивол и други тревопасни, но никога в такива на хищници. Това им помага до известна степен да се маскират и да уловят жертвата си. Тази мимикрия се използва дори от човека с ловна цел, например при поставянето на капан за лисици се използват ръкавици пропити с миризма от урина на лисица. И така тергоровата реакция се явява приспособление на хищника за улавяне на жертвата.

III. Полова функция - съдейства за продължение на рода. Има две конкретни цели:
1. нанасяне на миризми върху тялото, възбуждащи самото животно и евентуалния партньор.
2. нанасяне на миризми, синхронизиращи половия цикъл и довеждащи до физиологическа готовност за чифтосване. Тук се отнасят - нанасянето на собствена урина, урина на женската и мускуси (секрети от миризливите жлези). Например лисиците, отглеждани в неволя уринират в определен ъгъл на клетката и по време на чифтосването този участък става мръснокафеникав на цвят, защото мъжкият често се търка в това място. (Макар и това действие да може да се приеме и като вид маркировка.)

IV. Парфюмерийна и наркотична функция - има за цел животното да получи удоволствие от миризмата. Някои дори достигат наркотически ефект с асимилацията на миризливото вещество, като например феномена "котка - валериан" и сходните явления.

V. Антипаразитна функция - с цел изгонване на паразитите или снижаване на тяхната активност. Колкото и невероятно да звучи, известен е случай с куче, което имало много бълхи. След като го пуснали от мястото, където било вързано на синджир и му дали възможност да се въргаля в различни нечистотии - на другия ден по него не открили нито живи, нито мъртви бълхи. В полза на антипаразитния тергоров рефлекс говорят и следните факти - задната част на тялото си кучетата почистват от насекоми и паразити с помощта на зъбите си. Но на гърба, лопатките и гърдите паразитите са в безопасност. Именно тези свои части животните въргалят и натъркват с миризливи вещества. Гърлото, гърдите и зад ушите са местата, които кучето особено охотно дава да бъдат чесани и галени, защото то не достига до тях със зъби или лапи, а паразитите се концентрират там.

VI. Достигане на чистота и комфорт на основата на тергоровия рефлекс - осъществява се без използване на миризми и с цел: почистване на космената покривка и кожата от мръсотии и хранителни вещества; освобождаване от линеещата козина; почистване при миене - подсушаване на космената покривка от водата; тоалет след чифтосване; при някои животни за избавяне от седло или товар. Ето защо семейство каниди например с удоволствие се въргалят в сняг, може би сте забелязали как след това в снега след някои кучета остават сиви, мръсни петна. По същия начин някои хора пък "освежават" килимите си. Ето защо, когато сме изкъпали кучето, то се изтръсква и започва да се търка в килима, дивана, или ако е навън в трева, сено и т. н. По същия начин и след ядене много кучета търкат муцуна в килима, постелките или в самите вас, като вършат това не защото ви обичат или благодарят за храната или искат още, а за да почистят муцуната си от храната или бульона - ако вие не сте го направили, така че те също "използват салфетки".

Както виждаме - тергоровият инстинкт е многофункционален и неговото познаване ни помага да си обясним поведението на кучето. От друга страна трябва на всекиго да е ясно, че както едно животно се храни и продължава рода си инстинктивно, така инстинктивно и се въргаля в различни миризми. Това за него са все необходими неща, от които то не се "отучва", макар и да забраняваме това въргаляне, поради неприятните нам миризми и къпането по тази причина. От шестте функции на тергоровия инстинкт, три - антипаразитната, хигиенната и "парфюмерийно-наркотичната" са насочени към благополучието на индивида; две - половата и информационната са основно за улесняване на вътревидовите отношения и една - олфакторната мимикрия има междувидово значение.
Многофункционалният инстинкт има значение за оцеляването на вида, тъй като поведението на животните е по-пластично и по-приспособимо. Познаването на тергоровата реакция е от полза и за човека. И въпреки изкуствената среда, която дава нашето жилище на едно (или няколко) кучета, в рамките на едни взаимоотношения, определени и създадени предимно от нас самите - въпреки това по примера на своите диви предци и събратя, кучето реагира адекватно на дразнители и ситуации, възникващи в естествена среда. Почти непроменени остават и отношенията помежду им въпреки опитомяването и одомадшняването. Ето защо въпреки нашите допълнителни грижи като къпане, ресане, обезпаразитяване на кучето и отглеждането му у дома ние наблюдаваме тергоровата реакция, която е инстинктивна, вродена и закрепена от природата като полезна.