РАЗЛИКИ МЕЖДУ ХЪСКИТО И МАЛАМУТА

Юлия Велкова експерт-кинолог

ЛИЦЕ В ЛИЦЕ
Разлики между породите
Сибирско хъски и Аляски маламут
ЮЛИЯ ВЕЛКОВА експерт-кинолог
Статията е публикувана в списание
“Моят приятел кучето”
Януари - Февруари 1999 №1/044

Много от тези, които се интересуват от северни породи и са привлечени от техните екзотични екстериорни качества, са склонни да мислят, че сибирското хъски и аляския маламут са една и съща порода. Други пък просто не могат да ги различават. Едва по-късно, ако те се задълбочат в написаното, за която и да е от двете породи - ще установят специфичните разлики между тях. Защото те наистина си приличат за непрофесионалното око. От всички северни породи сибирското хъски и аляският маламут си приличат най-много по външен вид и на снимките е почти не възможно да ги различите, без да сте запознати със стандарта на всяка порода. Не само в стандартите, но и в историята и произхода съществуват разлики, които определят различните типове на тези породи, предопределени от техните ползвателни качества. При сибирското хъски се е наблягало на бързина, издръжливост и сила, а при аляския маламут се е наблягало преди всичко на сила и издръжливост, докато бързината не е била от съществено значение.

Когато ги видите в действителност - веднага проличава очевидната разлика в големината. Аляският маламут е по-голямо и по-мощно куче, като става въпрос за костна система и телесна маса. Всъщност стандартът на сибирското хъски е съвсем строг по отношение размерите на тази порода, и докато той е бил обсъждан, още нищо не е било направено за уточняване размерите на маламута. Ограниченията на височината и теглото на сибирското хъски в рамките на 60 см. и на 28 кг., които вместват сибирското хъски в структурата на бързобягащите впрегатни кучета, са толкова важни, че превишаването на тези размери означава дисквалификация в изложбения ринг. Много от днешните маламути влизат в клас до 68 кг. и много хора смятат, че ако стандарта трябва да бъде запазен - дисквалификацията на наднормените размери може да помогне. Други пък смятат, че по-едрите екземпляри са най-добрите работни кучета, способни да теглят тежки товари на големи разстояния. Но може би, би било изгодно за породата, аляските маламути да бъдат в рамките на техните 63,5 см. и 38,5 кг. - предполаганата и желана "естествена" големина.

Цветът на очите е следващата най-забележима разлика. Според стандарта, сибирското хъски може да бъде със сини или кафяви очи, а също така едното синьо и едното кафяво или с хетероцветни (т.е. с двата цвята в едното око). За аляският маламут единственият вариант, който допуска стандартът, е две кафяви очи, колкото по-тъмни - толкова по-добре. Друга очевидна разлика е в постановката на ушите, като тези на маламута са раздалечени, т.е. по-широко поставени и стоящи някак встрани от главата, както изисква стандартът. Освен това по отношение пропорциалността на главата неговите уши изглеждат малки. При хъскито ушите са по-големи по отношение пропорциалността на главата и са високо поставени, като леко заоблените връхчета сочат право нагоре. Така разбирате, че това което е изискване за едната порода, в случая се явява недостатък за другата. Муцуната на сибирското хъски се заостря леко към края си и не трябва да бъде тежка и тъпа. Същевременно муцуната на маламута е много по-тежка и обемна от тази на хъскито.



Много забележима и очевидна е разликата, особено когато кучетата са в движение, е опашката - както по начина на носене, така и по външния вид. Опашката на хъскито е добре окосмена с формата на кръгла четка и наподобява лисичата. Носи се над гърба, когато кучето е в движение. Опашката на маламута не е късо окосмена, тя е по-богата от тази на хъскито и изглежда по външен вид като поклащащо се перо. Разлика съществува и в космената покривка на тези две породи, макар и неголяма. При сибирското хъски се обуславя от средната дължина, докато маламута има малко по-дълга и малко по-рунтава космена покривка. (макар и дължината й също се смята за средна). Това обяснява и разликата в опашките, като за маламута "лисичата" опашка би била недостатък, а за хъскито това е норма.

За да не се объркват двете породи, тези от нас, които ги познават добре, винаги с готовност биха изтъкнали съществените разлики между тях, като се стремят да образоват интересуващите се до по-високо ниво.