Стандарт

Стандарт

FCI-Standart No 270 / 24.01.2000 /                              


СИБИРСКО ХЪСКИ                                                                               

                                            

Произход: САЩ

Дата на публикацията на валидния оригинален стандарт: 02.02.1995.
Използване: Впрегатно куче 
Класификация на FCI: Група V – “Шпицове и примитиви”, секция І – “Северни впрегатни кучета”, без работни изпитания




ОБЩ ВИД:

Сибирското хъски е средно голямо работно куче, бързо и леко, свободно и грациозно в движенията си. Неговото умерено компактно и добре окосмено тяло, изправените уши и рунтавата, като четка опашка подсказват северната му наследственост. Характерната му походка е равна и наглед не изискваща усилие. То изпълнява функцията си във впряг с голяма вещина, носейки леки товари с умерена скорост на големи разстояния. Пропорциите и формата на неговото тяло отразяват основно равновесието между сила, бързина и издръжливост. Мъжките сибирски хъскита са мъжествени, но никога груби; женските са женствени, но без слабост в структурата. В подходяща кондиция със стегната и добре развита мускулатура, сибирското хъски няма излишно тегло.

ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ:
В профил дължината на тялото от точката на рамото до крайната точка на
 крупата е малко по-дълга от височината на тялото от земята до върха на холката
Разстоянието от върха на носа до стопа е равно на разстоянието от стопа до тила

ТЕМПЕРАМЕНТ:
Темпераментът, характерен за сибирското хъски е приветлив и благ, но също така жив и дружелюбен. То не показва характерните за кучетата пазачи качества на силно чувство за собственост, нито е прекалено подозрително към непознати и не е агресивно към други кучета. От зрялото куче може да се очаква известна степен на резервираност и достойнство. Неговата интелигентност, послушание и желанието му да общува го правят приятен компаньон и изпълнителен работник.

ГЛАВА
ЧЕРЕПНА ЧАСТ:
Череп: Със средна големина и пропорционален на тялото; леко заоблен отгоре и стесняващ се постепенно от най широката си част към очите.
Стоп: Стопът е добре изразен.
 
ЛИЦЕВА ЧАСТ:
Нос: Черен при сивите, жълтеникаво-кафявите или черните кучета; червеникаво-кафяв (с цвят на черен дроб) при медно-червеникавите кучета. Може да бъде с телесен цвят при чисто белите кучета. Розово ивчестия т.нар. “снежен нос” е приемлив.
Муцуна: Средно дълга и средно широка, стесняваща се постепенно към носа. Върхът й не е нито заострен, нито квадратен. Гърбът на носа е прав от стопа до върха на носа.
Устни: Добре пигментирани и плътно прилягащи.
Зъби: Затварящи се в ножицевидна захапка.
Очи: С бадемовидна форма, умерено раздалечени, леко косо поставени. Очите могат да бъдат кафяви или сини на цвят; различните или частично-оцветените (хетероцветните) са приемливи.
Изражение: Проницателно, но приятелско, заинтересувано и дори закачливо
Уши: Средно големи, с триъгълна форма, приближени и високо поставени на главата. Те са плътни, добре окосмени, леко засводени отзад и стабилно изправени с леко заоблени върхове сочещи право на горе.

ШИЯ:
Със средна дължина, сводеста и носена гордо изправена, когато кучето е право. При движение в тръс шията е протегната така, че главата се изнася леко напред.

ТЯЛО:
Гръб: прав и силен, гръбната линия е хоризонтална от холката до крупата. Гърбът е средно дълъг, нито къс, нито провиснал от прекомерна дължина.
Поясница: стегната и суха, по-тясна от гръдния кош и леко повдигната.
Крупа: наклонена по отношение на гръбначния стълб, но никога не е толкова стръмна, че да ограничава оттласкването със задните крайници.
Гръден кош: Дълбок и силен, но не твърде широк. Най-дълбоката му точка е разположена точно зад и на нивото на лактите. Ребрата са добре извити, като се започне от гръбначния стълб, но са леко сплеснати отстрани, за да позволяват свобода на движенията. 

ОПАШКА:
Добре окосмена опашката, по форма като лисичата, е поставена точно под нивото на гръбната линия и обикновено се носи над гърба в елегантна сърповидна извивка, когато вниманието на кучето е заангажирано. Когато се носи вдигната нагоре, опашката не се завива от едната или другата страна на тялото и не трябва да ляга върху гърба. Отпусната опашка е нормална, когато кучето почива. Косъмът на опашката е средно дълъг и с почти еднаква дължина навсякъде (на върха, отстрани и в основата), създавайки впечатлението за кръгла четка.

КРАЙНИЦИ:
ПРЕДНИ КРАКА: Погледнати отпред, когато кучето стои, краката са умерено раздалечени, успоредни и прави. Костите са здрави, но не тежки. Дължината на краката от лакътя до земята е малко по-голяма от разстоянието от лакътя до върха на холката. Петите пръсти на предните крака могат да бъдат отстранени. 
Рамена: Лопатките са добре полегнали назад. Раменната кост е с лек наклон назад от горната част на рамото до лакътя и никога не е перпендикулярна на земята. Мускулите и сухожилията придържащи рамото към гръдния кош са здрави и добре развити.
Лакти: прибрани са към тялото и не са извити навътре или навън.
Става на китката: здрава, но гъвкава. 
Китки: Гледано отстрани китките са леко наклонени.

ЗАДНИ КРАКА: В стойка и погледнати отзад задните крака са умерено раздалечени и успоредни. Петите пръсти, ако има такива трябва да се отстраняват
Бедра: добре замускулени и силни. 
Колена: добре заъглени
Скакателни стави: добре изразени и поставени ниско

СТЪПАЛА:
Овални по форма, но не дълги. Лапите са със средна големина, компактни и добре окосмени между пръстите и възглавничките. Възглавничките са твърди и удебелени. Лапите не са обърнати нито навън, нито навътре, когато кучето е в естествена стойка

ПОХОДКА/ДВИЖЕНИЕ:
Характерната за сибирското хъски походка е плавна и на вид не изискваща усилие. То е бързо и леко, и когато е в изложбения ринг трябва да се води на отпуснат повод в умерено бърз тръс, демонстрирайки добро изнасяне на предните крайници и добро оттласкване със задните крайници. При поглед отпред, докато се движи в ход сибирското хъски не образува следа в единична линия, но когато скоростта се увеличава, краката постепенно се накланят навътре, докато следите от стъпките не образуват следа в единична линия под надлъжната ос на тялото. Когото следите се съберат, предните и задните крака се изнасят напред, като нито лактите, нито колената се извиват навътре или навън. Всеки заден крак стъпва в следата на предния от същата страна. Докато кучето се движи линията на гърба остава непроменена и равна.

КОСМЕНА ПОКРИВКА:
КОСЪМ: Космената покривка на сибирското хъски е двойна, средно дълга, създаваща впечатление за добра окосменост, но никога не е толкова дълга, че да скрива ясно очертаните линии на кучето. Подкосъмът е мек и гъст и с достатъчна дължина, за да подържа покривния косъм. Защитния покривен косъм е прав и някак гладко лежащ, никога груб или стърчащ от тялото. Трябва да се отбележи, че отсъствието на подкосъма по време смяната на козината е нормално. Позволено е подстригване на мустаците, козината между пръстите около стъпалата, за да се придаде поддържан вид. Подстригване на козината (триминг) на всяка друга част от кучето не е за пренебрегване и трябва строго да се наказва. 

ЦВЯТ: 
Всички цветове от черно до чисто бяло са позволени. Широко разпространено е разнообразието от маски (петна) на главата, включващо много поразителни шарки, които не срещат при други породи.

РАЗМЕР И ТЕГЛО:
Височина при холката:
мъжки: от 21 до 23,5 инча (53,5 - 60 cm)
женски: от 20 до 22 инча (50,5 - 56 cm) 
Тегло:
мъжки: от 45 до 60 фунта (20,5 - 28 kg)
женски: от 35 до 50 фунта (15,5 - 23 kg)
Теглото е пропорционално на височината. Размерите посочени по-горе представляват крайните граници на височината и теглото, без да има никакви предпочитания за която и да е крайност.

ОБОБЩЕНИЕ:
Най-важните породни характеристики на сибирското хъски са средната големина, умерено развита костна система, добре балансирани пропорции, лекота и свобода на движенията, подходяща космена покривка, приятни глава и уши, коректна опашка и добър характер. Всяка проява на излишък в костната система и теглото, скована и тромава походка, или дълга, рунтава космена покривка трябва да се наказват. Сибирското хъски никога не изглежда тежко или грубо, така че да напомня тежкотоварно животно, нито пък е леко и крехко, така че да напомня спринтиращи животни. И двата пола при сибирското хъски създават впечатлението, че са способни на голяма издръжливост. В добавка към изброените вече недостатъци - явните структурни недостатъци, общи за всички породи са нежелателни, както при сибирското хъски, така и при която и да е друга порода, макар и да не са специално споменати тук.

НЕДОСТАТЪЦИ:
Всяко отклонение от предшестващото описание трябва да се счита за недостатък, като сериозността с която ще се разглежда даден недостатък е точно пропорционална на степента на недостатъка.
Череп: Груба или тежка глава; глава с прекалено фини очертания.
Стоп: Не достатъчно изразен стоп
Муцуна: Прекалено тясна или прекалено груба муцуна; 
прекалено къса или прекалено дълга.
Зъби: Всяка захапка различна от ножицевидната.
Очи: Поставени прекалено косо или поставени твърде близко едно до друго.
Уши: Твърде големи по отношение на главата; прекалено широко поставени; не добре изправени.
Шия: Прекалено къса и дебела; прекалено дълга шия.
Гръб: Слаб или провиснал гръб; шаранов гръб; наклонена гръбна линия.
Гръден кош: Твърде широк; бъчвообразни ребра; прекалено плоски или слаби ребра.
Опашка: Легнала или плътно навита опашка; много пухкава опашка; опашка, поставена много ниско или много високо.
Рамена: Изправени рамена; хлабави рамена.
Предни крайници: Слаби китки; прекалено тежки кости; прекалено тесен или прекалено широк фронт; обърнати навън лакти.
Задни крайници: Прави колена; Х-образна постановка; твърде тясна или твърде широка постановка на крайниците погледнати отзад.
Стъпала: Меки или разпуснати пръсти; твърде големи и груби лапи;
малки и фини лапи; обърнати навътре или навън.
Походка: Скъсена, подскачаща или насечена походка; тромава или клатушкаща се походка; кръстосана походка; раван. 
Космена покривка: Дълга, груба или рунтава космена покривка; твърде груба или твърде копринена структура на косъма; подстригване, освен разрешеното по-горе.

ДИСКВАЛИФИКАЦИЯ:
Мъжки кучета над 23,5 инча (60 cm) и женски над 22 инча (56 cm).

ЗАБЕЛЕЖКА: Мъжките животни трябва да имат два сравнително нормални тестиса, напълно спуснати в скротума.